Мариян Гюровски: Руското влияние и войната в Украйна промениха приоритетите в региона, САЩ се завърнаха на Балканите

Какво днес се случва на Балканите? За сложните отношения между балканските страни в специално интервю за “Говори сега” говори известният анализатор на политическите процеси в региона Мариян Гюровски - експерт по сигурност и регионални отношения и преподавател в университета “Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие.

САЩ показват ангажираност на Балканите 

Официалното посещение за съветника на Държавния департамент Дерек Шоле в страните от Западните Балкани между които беше и Северна Македония показа, че Балканите се връщат в сериозните приоритети региона ни и процесите в него. Също така са много важни посланията които бяха изпратени от него бяха че трябва да се върви към координиране на политиките за сигурност и стабилност между САЩ и ЕС. Нито едни открит въпрос в Западните Балкани не е бил решен без  общото  решение и отношение без подкрепата на ЕС от САЩ .Темите които бяха обсъждани както в Скопие, в Белград и Прищина бяха в посока на търсенето на стабилизиране на сигурността на региона на Западните Балкани и са потвърждение на единствената му алтернатива , а именно евроатлантическото развитие и интегрирането му в ЕС. Но това не може да стане докато не бъде извършени ключови реформи в областта на корупцията  и особено по отношение на консултациите за т.нар  "черен списък" в Северна Македония. Корупцията  и неефикасността на институциите в страните от Западните Балкани пречат на реформите и целокупните  действия , е ключово  че  Вашингтон и Брюксел се обявиха за общи действия и предимно на даването на предимство на стабилизацията на региона. Руското влияние и войната в Украйна промениха приоритетите в региона и е много важно, че САЩ от Близкия изток, от Ирак и Сирия, се връщат към Балканите. Вярвам че това ще допринесе за допълнителната стабилизация. По този начин ще почувства и подобряването на живота на самите граждани от Западните Балкани да почувстват влиянието на ценностите от ЕС , защото евроскептицизма в региона и по специално в македонския блок в Република Северна Македония спада и алтернативата се вижда в т.нар Евразийски съюз и подкрепата за Русия , както и евтините китайски инвестиции, което е сериозен риск за демокрацията и стабилността за държавите от Западните Балкани. И за това е много важно които има Белград и Сърбия за решаването на всички тези въпроси.Смятам, че внимателно и тихо сръбския президент Александър Вучич се доближава до политиката на САЩ с подписването на договора между министъра на външните работи на Сърбия и посланика на САЩ в Белград Кристофър Хил според които сръбски дипломати ще се обучават във Вашингтон и че Белград внимателно, но сигурно че взима страната на Вашингтон, защото няма особен избор пред Сърбия.  Много е важно какво ще стане с процесите в Западните Балкани от действията на Сърбия и нейната политика и хегемонистичното поведение към откритите въпроси и избора между Изтока и Запада. Процесите ще се пречупват в Белград и смятам че Вашингтон полека но и много внимателно изгражда партньорство със сръбския президент Александър Вучич, които от друга страна няма избор. И това се вижда през  системата на демокрация, инвестициите зависи от вътрешните открити въпроси и добросъседските отношения в нашия регион.

Бъдещето на Балканите 

За съжаление Балканите ще останат нестабилни и през следващите години, заради отворения въпрос, свързан с Косово, нерешения въпрос за статута на Република Сръбска в Босна и Херцеговина , политическата нестабилност в Черна гора и България, както и намиращата се на крачка от нестабилност Република Северна Македония. До нея може да се стигне, ако и тя влезе в такъв невралгичен период на провеждането на избори и невъзможност да се състави редовно правителство, но и най вече голямото вътрешно разделение и противопоставяне на македонското общество по ключовите и национални въпроси за стратегическото развитие в македонската държава. И от тук допълнително ще влияе и какво ще се случва в Косово и всичко това, на което бяхме свидетели през последните седмици, като изграждането на барикади, престрелки. Те представляват контролирана нестабилност в Косово, която Република Македония я е признала като независима държава. Ако разсъждаме реално, каквото и да прави Сърбия  не може да върне процесите такива, каквито бяха преди и да върне времето назад. Но те ще се опитват обаче да постигнат определено вътрешна промяна в Косово със създаването на Асоциацията на сръбските общини , което е един от поетите ангажименти на Прищина. Двете столици трябва да имат по отговорни поведение и да не се злоупотребяват емоциите  на косовското население, без значение дали става дума за сърби или местните албанци. Което и решение да се приеме по отношение на вътрешната промяна в Косово включваща засилена автономия на сърбите или дали ще бъде използван модела на Охридския рамковен договор от Македония от 2001-ва година и каквото и да обхваща френско-германското предложение  или американското настояване за създаването на Асоциацията на сръбските общини не трябва да се стига до нарушаване на териториалната цялост и суверинитет на Косово. Подобни действия ще доведат до ефекта на доминото, защото може да се върне духът на миналото и спомена за идеите за "великите" държави на Балканите. Много е важно, че САЩ са гарант за ненарушимост на териториалната цялост и границите на страните от региона ни и за това смятам че доближаването на официален Белград до Вашингтон, колкото и да е плахо, но все пак изпраща сигнал , чрез които все пак накрая ще се стигне до определено приемливо решение , което ще включва създаването на Асоциацията на сръбските общини в Косово , което ще им даде по големи права в области като образоването и здравеопазването и по този начин Косово ще продължи да се изгражда като независима държава, а Сърбия ще продължи пътя на европейската си интеграция, защото не може да стоите на два стола. Не можете да водите европейската си интеграция и да се те врата в същото време за китайските инвестиции , защото по този начин  това представлява риск Балканите да станат китайска провинция. Станалото в сръбската част на Косово е резултат на това, че ЕС няма обща позиция за вътрешната промяна на Косово , една политика имат Франция и Германия, докато Великобритания и САЩ съвсем различни подходи като тази на Вашингтон има постоянна подкрепа за независимостта и териториалната му цялост. За това те трябва да имат общ подход на всички тях по отношение на Косово , което означава да се засилват вътрешните институции в косовската държава и нейната международна интеграция, но с ясната подкрепа на правата на местните сърби които живеят в него.

За френско-германското предложение за решаването на косовския въпрос

Необходима по сериозна синхронизация между Лондон, Брюксел и Вашингтон по отношение на ставащото в Прищина, Косовска Митровица което извор на нестабилност, но не вярвам, че ще стигне до по сериозна военна конфронтация и сблъсък между сръбската армия и частите на КФОР(НАТО) защото обратното ще доведе до определена политическа дестабилизация. Можеда има определени сблъсъци в части от Косово. ЕС и САЩ трябва да имат общи предложения за решаването на този въпрос, а Германия трябва да води съответните политики по отношение на премиера на Косово Албин Курти и да го подтикват да върви напред и да решава въпросите с местните сърби. За това смятам че Брюксел и  Вашингтон трябва по синхронизирано да го решават косовския въпрос. Също се отнася и по отношение на Баня Лука(админ. център на босненската Република Сръбска) , което да не дава възможност Запада да се държи като с разглезено дете  с Милорад  Додик  (лидер на босненските сърби и президент на босн. Република Сръбска). Процесите в местната Република Сръбска имат негативно влияние в самата Босна и Херцеговина, както и в съседните Хърватия и Сърбия. Милитаризацията на страните от Западните Балкани е плашеща, защото когато виждате една страна член на НАТО, като Хърватия да се въоръжава без да има причина за това след което и Република Сърбия да го прави това , смятам че преговорите и начина на решаване на политическите конфликти  трябва да става на зелената маса и чрез  общи действия на САЩ и ЕС.         

Една година от руската военна инвазия в Украйна и влиянието ѝ за стабилността на Западните Балкани 

Руската военна агресия в Украйна и падането на мита за руската огромна военна мощ и предварителните оценки че  голямата "специална операция", както Москва я нарича, трябваше да завърши първо за 24 часа, после за 48 часа, после за една седмица и никой от тези срокове не се случи. Смятам, че тази война ще завърши без победители. Нито една война, в която загиват мирни жители не може да завърши с победители , а с преговори. През зимния период ще бъдем свидетели на използването на модерно въоръжение и продължаване на конфликта, както и директни  агресивни действия от страна на Москва за разрушаване на мирна инфраструктура , както и на цели свързани с енергийната инфраструктура. Това ще доведе до засилване и на руските хибридни заплахи върху Западните Балкани. Свидетели сме в същото време на един триъгълник между Белград – Москва и София и част от техните политически структури, където са влезли хибридните заплахи и асиметричните действия чрез прокарването на фалшивите новини влияят върху евроскептицизма на местните общества и да се работи върху засилването на голямата любов на балканските общества към Русия. По този начин те се превръщат и в риск за сигурността, защото както в София, така и в Скопие бяха изгонени доста руски дипломати, които се занимаваха с дейности извън техните преки ангажименти и в нарушение на Виенската конвенция. Затова смятам, че на Балканите ние имаме сериозен проблем. Руската агресивна политика ще се решава от големите и силни държави, но проблема е в създаването на многобройни малки путиновци и в Скопие, и в София. 

За влиянието на Русия на Балканите 

Нашите държави в Западните Балкани трябва да подхождат внимателно към разпространяването на фалшивите новини, както и към действията на интернет ботовете, които действат в него. Също така и действията на Руската православна църква, която злоупотребява с въпроса с признаването на автокефалността на Македонската православна църква чрез пропаганда сред балканските православни християни. Ако се вземе предвид, че РПЦ е част от политическата и военна система в Русия и контактите, които те имат с руските разузнавателни служби, както и отдела за външни отношения на Московската патриаршия, властите в София и Скопие не трябва да гледат спокойно на вмешателството на руските свещеници в региона. Разпространението на фалшиви новини в медиите на тази основа както и в България, така и в Македония и размяната на такива "новини" представляват сериозен проблем за сигурността. Част от този проблем е влизането им и в нашите институции както в България, така и в Македония. Не хората в България, Македония или Сърбия представляват проблем, а официалната агресивна политика на властите в Русия и смятам, че ние, заедно с нашите партньори ще си открием необходимите механизми. Отново ще кажа, че процесът на интеграция не трябва да се забавя за региона на Западните Балкани. Регионът ни няма избор между западните ценности и икономическите придобивки срещу онова, което предлага Русия и нейното управление. Това са политики от 19-ти и 20-ти век и затова чрез  взаимно и трансгранично сътрудничество можем много да си помогнем.